Давам си сметка, че напоследък сякаш изчезнах. Не споделях достатъчно, не ви държах в течение относно напредъка на бъдещите си проекти… Накратко, някой с право би се усъмнил, че са ме отвлекли извънземните.
Сега е моментът да призная, че може и така да се е случило. Но не се тревожете! Върнаха ме много бързо!
Подозирам, че похищението е било в нощта на 5-ти срещу 6-ти декември. По разбираеми причини помня Никулден… Деня, в който се събудих и в главата си имах имплантиран цял сюжет. Не с дупки, пропуски или съмнения. Идеята на новия ми роман беше напълно завършена – от игла до конец. От тогава всеки ден работя по нея. Не смеех да се похваля, избягвах и да я коментирам. Но щом първите 2/3-ти са вече завършени, реших да споделя. Много се вълнувам! Не съм писала с такова желание и нетърпение отдавна. Мислите, дори сънищата ми, са абсолютно ангажирани с история на Алексий и Исабела. Тя ме плени! Не ми остава нищо друго, освен да се надявам, че музата няма да ме напусне. И че когато книгата стигне до вас, вие ще сте също толкова развълнувани.
П.П. Не съм преустановила работата по продължението на “Всичките ми ангели”. Дадох си само миг на отмора, предвид че историята там е… малко по-тежка.
Нещо, което със сигурност не важи за настоящия ми роман. Ооо не! Той ме кара да се забавлявам и смея от сърце!