Никол Калева

За мен

Казвам се Никол Калева и съм съвременен български писател.

Автор съм на романите „Всичките ми ангели“ (2020г.), „Под повърхността“ (2021г.) и “Виж ме” (2022г.). Освен тях съм създател и на десетките други истории, които всеки ден се раждат в съзнанието ми. Работя усилено за онзи миг, в който те ще бъдат пренесени върху белия лист, за да стигнат до вас – моите читатели.

Повече за мен

Отраснала съм в лекарска фамилия и имах на разположение години, в които да изслушам стотиците разкази на близките си. Всички те бяха обвързани със свещеността на Хипократовата клетва. Със старанието на лекаря да помогне на пациента. С безусловната вяра, че човешкото благо е на първо място. Възхищавах се на тази отдаденост. Копнеех един ден и аз да оставя отпечатък след себе си.

Ала призванието ми ме отведе другаде и то ми даде възможността да се докосна до хиляди хора, но не със силата на действията, а със силата на думите. Често тя е също толкова значима. И ето ме тук! Готова да споделя с вас късче от душата си. Защото това е изкуството – то извира право от сърцето ни. В него влагаме преживяванията, емоциите, дори страданията си, за да се потопите в нашия свят. Усещането е несравнимо!

Моите книги…

Как започнах да пиша?

Дълго време вярвах, че човек не може да избяга от своята принадлежност. Че със самото си раждане, ние имаме предопределен път, към който ни тласкат безброй малки следи. Вярвах, че бъдещият писател е представител на онези „книжни червейчета“, които едва са започнали да четат, а вече копнеят да пишат. При мен не беше така. Възприемах книгите по-скоро хоби и средство за разтуха. А желанието ми да творя се роди за един ден. Странно, нали? В началото се чувствах като измамник. Четях биографиите на други автори с многогодишни кариери в журналистиката например. Виждах труда им, който завинаги щеше да остане в историята. В несигурността си, почти се отказах от призванието си. До онази сутрин, в която за първи път споделих на баща си, че работя по ръкопис. Отговори ми с:

– „Крайно време беше някой в семейството да продължи с писателската дейност“.

Едва тогава намерих смисъла и доказателството. Едва тогава си припомних книжното наследство, което вече бе завещано от жените писателки в рода ми. Това напомняне ме окрили и вдъхнови!

Доста по-късно осъзнах, че когато силно желаем нещо, нямаме нужда от оправдание, за да го последваме. Трябва ни единствено вярата в самите нас. Вярата, че когато се уповаваме на собствените си сили и стремежи, то няма недостижими цели. Така започнах да пиша. Това съм аз. Продуктът на начина, по който бях отгледана и възпитана. С уверението, че в ръцете си, държа съдбата си. И че само аз стоя на пътя към мечтите си.

Какво са книгите за мен?

Ако кажа „бягство“ ще прозвучи така, сякаш не харесвам живия си живот. Затова ще използвам определението – „приключение“. За мен всяка прочетена книга е възможност да се докосна до чуждите светове. Да бъда част от чуждите съдби. Да посетя далечни късчета и всеки ден да научавам по нещо ново за чуждите култури и възприятия.

При написването на книга е почти същото, а същевременно е и коренно различно.

За читателите героите ми са измислени персонажи. Но не и за мен. Защото аз не просто ги създавам, аз ги познавам. Започвам с най-дребните детайли като цвят на косата и очите, ръст, телосложение. В последствие изграждам обкръжението и професиите им, за да стигна до същността на характерите им. Тогава те вече се превръщат в реални хора. Навлизат в своето време, предприемат своя път и се впускат в личните си битки. А аз съм единствено страничен наблюдател. Съвестно записвам думите им и описвам действията им. Изживявам всяка тяхна емоция, проследявам цялото им съществуване. Заедно плачем, смеем се, ядосваме се, триумфираме. Понякога тихо скърбя до тях и се опивам да им предам късче от подкрепата и утехата си. Живеем като едно цяло. Поне до секундата, в която новите ми приятели намерят своя щастлив финал. Тогава те най-стене са готови да продължат напред. И да се запознаят със своите читатели.